17 °C

Честита първа пролет!

Днес точно в 7 часа и 14 минути настъпи астрономическата пролет. Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие – около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември – в Южното. Завършва с лятното слънцестоене – около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември – в Южното полукълбо.

Днес и денят и нощта са равни по продължителност. В годината има две равноденствия – пролетно и есенно. Периодът между две едноименни равноденствия се нарича тропическа година. Тя има приблизително 365,2422 слънчеви денонощия. Заради тази приблизителност всяка година равноденствието настъпва в различно време на денонощието. Всяка година се прибавят 6 часа напред.

Денят на Пролетното равноденствие се свързва с настъпването на Нова година за много народи като иранците, афганистанците, таджиките, казахите, киргизите, узбеките. В този ден светлината и тъмнината се разделят по равно. Според българските вярвания на първа пролет долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла.

Пролетното равноденствие е свързано с много обичаи и традиции, които и до днес преплитат в себе си езически и християнски вярвания. Още в древността денят на пролетното равноденствие е бил важен религиозен празник. "Остара" например е само едно от имената, използвани за честването на възраждащата се природа. Той слага началото на астрономическата пролет, когато снегът отстъпват място на тревата. Думата произлиза от името на германската езическа богиня на пролетта. Вярвало се, че в този ден тя се венчава за бога на Слънцето. Предполага се, че от името Ostara произлизат английското Еaster и немското Ostern, които означават Великден. Великден се отбелязва в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие.
Предшествениците на келтите са създали много мегалитни паметници, които са се използвали за предсказване и наблюдаване на равноденствията и слънцестоенията. Пример за това е всеизвестният паметник Стоунхендж в днешна Великобритания. Според някои предположения той представлява древна астрономическа обсерватория.
В Централна Америка пък и днес хиляди хора се събират всяка година пред пирамидата на Бог Кукулкан в Чичен Ица, Мексико по време на пролетното равноденствие. Мястото е едно от новите Седем чудеса на света и привлича с възможността да бъде наблюдавано интересно събитие. Пирамидата е изградена от древните маи така, че върху нея се образува змиевидна сянка в деня на пролетното равноденствие. Феноменът датира от преди повече от три хилядолетия.
При славянски народи, преди християнизацията, по време на пролетното равноденствие се е празнувала Масленица (Сирни Заговезни). През езическите времена празникът е бил свързан с настъпването на пролетта, разцъфването на природата и слънчевата топлина.
Любопитно предположение е, че в деня на пролетното равноденствие, яйцето може да се задържи вертикално. Може би произходът на това вярване е от Древен Китай, когато се смятало, че задържането на яйцето е възможно на Ли Чун – първият ден на пролетта и първият ден от китайския слънчев календар. Всъщност Ли Чун не съвпада с пролетното равноденствие, а е през първите дни на февруари. Въпреки това обаче традицията била пренесена от американците и се установило, че яйцето най-вероятно наистина може да се задържи изправено в точния момент на равноденствието заради разположението на Земята и Слънцето. 

Днес имен ден имат Пролет, Пролетина, Светла, Светлозар, Росен.

Източник: asenovgrad.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини