Топката още летеше към прозореца на директора, а децата вече играеха на криеница...
Майката пита Иванчо:
- Защо имаш двойка на диктовката?
- Заради отсъствие.
- Не си бил на училище?!
- Бях, но съседа по чин не беше.
Учителя пита учениците:
- Колко е 7x7? Кажи, Иванчо.
- Тук не се чува, господине.
- Колко е 7x7?
- Тук не се чува, господине.
- Лъжеш. Я да си сменим местата тогава?!
Разменят си местата, Иванчо отива...
2030 година. Урок по български език:
- И запомнете, деца, главното правило на пунктуацията: след усмивка запетайка не се слага...
В час по български учителката обяснява:
- И така, съществителното име означава нещо, което можеш да видиш и да пипнеш. Обикновено това е някакъв предмет. Глаголът е действие - нещо, което правиш. Кажи...
- Мими, какво правиш?
- Уча по история.
- А, за кого учиш?
- За Наполеон.
- И, какво за него?
- Ами, къде е умрял...
- И къде е умрял?
- Ами на Света Елена...
- Господи, какви мръсотии учат децата сег...
Учителката пита:
- Иванчо, какво ти подари татко ти за рождения ден?
- Четири прашки, госпожо!
- Престани да се шегуваш, сериозно те питам!
- Не се шегувам! Моя татко е единствения стъклар в кварт...
Студентски изпит. Професорът:
- Ей, вие тримата! Престанете да си предавате един на друг тази бележка!
- Това не е бележка - казва един от тях. Ние играем карти.
- О, извинете, че ви прекъснах играта!
- Иванчо, кажи какво имаме благодарение на химията?
- Блондинките.
Професорът:
- Колежке, колежке! Нищо не знаете! Какво да Ви правя?
- Ами... - отпаднало казва момичето - каквото трябва...
- За "каквото трябва" съм вече стар...
Възрастна женица,иска да разбере колко е часът и пита:
- Момченце,имаш ли часовник?
- Да!(и продължава да тича)
Час по история:
- Марийке, коя е първата религия на българите?
- И аз това се чудя?!?
Гошо подхвърля на Дида с червената блузка от другият клас:
- Ааааах,като видя червено,се възбуждам като бик и чак очите ми се наливат с кръв!
- Утре ще съм със зелена пола - приготви се да пасеш!
Студент говори на любознателната си хазайка:
- Знаете ли, госпожо, приех факта, че четете всичките ми писма. Обаче не мога да се примиря с това, че им отговаряте!
(учителски бисер):
- Въпроса ми сега е към този чин...А,ама той вече си е сложил раницата на гърба и се готви да си ходи