Съдията казва на обвиняемия, който е осъден на 115 години затвор:
- Не се отчайвайте! Ние не сме бюрократи - ще излежите колкото можете!

- Подсъдими, какво правихте на 22 ноември в 10 сутринта?
- Ами господин съдия, бях тук и ви обяснявах какво съм правил на 5 юни в 8 вечерта…

- Подсъдими, как можахте да нанесете двайсет прободни рани с ножа право в сърцето? Това е невъзможно!
- Искате ли да ви покажа?

Двама току-що заловени престъпници си говорят:
- Абе имаш ли някой познат в полицията да ни измъкне оттук?
- Ами имам един познат ама…
- Кой?
- Брат ми, от две седмици е в следствения арест.

Директор на затвор към затворник с изтекла присъда:
- Имате ли някакви планове за бъдещето?
- Разбира се, господин директоре! Набелязал съм една банка и две пощи!

В съда:
- На съда всичко е ясно. Да влезе убития.

Надзирател пита затворник:
- Леглото удобно ли ти е?
- Да!
- Добре, сега ще го сменим.

- Защо набихте съседа си?
- Защото иначе сега щяхте да питате него защо е набил мен.

Крадец на сина си:
- Бия те не за това, че си откраднал сладките от кухнята! Бия те, защото си оставил навсякъде отпечатъци!

- Обвиняеми, разкажете как ранихте вашия приятел.
- Исках просто да прогоня от челото му комар.
- Но защо за това използвахте бутилка?
- Нямах време да разсъждавам, защото комарът можеше да отлети.

Двама бягат по улицата и мъкнат торби с пари, а зад тях ги гони полицията. Единият вика на другия:
- Казах ли ти аз - като забогатееш, веднага ти се появяват някакви проблеми…

Двама затворници разговарят в килията:
- Видя ли какъв хубав часовник има надзирателят?
- Не, дай да го видя.

- Ех, как обичам така да си стоя с въдица в ръката, да нямам никакви грижи…
- За стоене - стой си, обаче вътрешният правилник не позволява въдици в килиите!

В килията затворник разказва на съкафезника:
- Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах...

В съда:
- И така, когато се стигна до сбиването, ищецът държеше в ръце парче дъска, дълго метър и двадесет и пет. А вие какво държахте в ръце?
- Жена му.