Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери.
С ловка маневра успява да им се изплъзне.
Продължава да шофира, но пред него отново изниква...
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…
Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат:
- Щирлиц! Излизай!
Нищо.
- Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре!
Отвътре се чува глас:
- Мммм…. Може да съм излязъл.
- Не н...
Борман привиква Щирлиц:
- Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател…
- мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици.
А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
"Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер.
"Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц.
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката."
Мюлер: Щирл...
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
- За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Щирлиц дълго гледал в една точка.
След това в друга…
"Двуеточие!" - досетил се Щирлиц.
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- \"Заключено е...
Мюлер вика Щирлиц:
- Щирлиц, как ще обясните на фюрера, че отпечатъци от вашите пръсти са намерени на гърдите на Ева Браун?
- А вие, хер Мюлер, как ще обясните на фюрера как сте намерили отпечатъците...
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му.
- Пистолет! - помисли си Мюлер.
- Близо си, сладур… - помисли си Щирлиц.