-4 °C
Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни: - Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане? А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...
Хубаво не е просто там, където нас ни няма, а където нас никога не ни е имало!