11 °C

Лондон вече чете новото издание на "Що е то Лондон и що прави нашенецът там"

Писателят на фона на Дувърската крепост, юни, 2012 г.

Излезе от печат третото преработено и допълнено издание на книгата "Що е то Лондон и що прави нашенецът там", съобщи в социалната мрежа авторът, известният асеновградски журналист, краевед и писател Никола Филипов. Във Фейсбук той благодари на своите читатели за проявения към творбата му интерес. Филипов подчертава, че именно благодарение на него се е стигнало до преиздаване на сборника, описващ патилата на наследниците на Бай Ганьо и даващ за първи път гласност на редица премълчавани факти от английската действителност.

Засега третото издание се продава единствено в Лондон, където Никола Филипов живее от дълги години. Може да бъде намерено в складовете и магазините за български хранителни стоки в Баркинг, Тотнъм, Ийлинг, Страдфорд, Ууд Грийн и Кройдън. "В България ще излезе на пазара към края на октомври", съобщи за AsenovgradNet писателят. Преработени в новия тираж на "Що е то Лондон" са предговора и последната, информационна, част. Добавени са също така 8 нови разказа като "На Олимпиада", "Депутати", "Опитни зайчета" и др. Към момента у нас книгата може да се намери на някои места, но екземплярите са от второто издание. Има ги в наличност и в няколко родни онлайн книжарници.

Ето как самият Никола Филипов описва "Що е то Лондон и що прави нашенецът там": "Книгата ми е предназначена за най-широк кръг читатели:
- студенти и ученици - да черпят опит в аванс;
- депутати, министри и политици - да сверяват посоката по която ни водят;
- за миряните - да им отвори очите по някои живототрептящи въпроси;
- наследниците на Бай Ганьо, днешни бизнесмени - да видят доколко са еволюирали;
- за остатъците от интелигентността, все още срещали се тук-таме по българските земи - да не забравят да четат;
- за пенсионерите - чудесна занимавка, стига да има кой да им я купи;
- за онези, които са успели да се доберат до Лондон в детството на българската демокрация - един приятен спомен;
- за онези, които все още не са успели да сторят това - едно запознаване с Лондон и обстановката...
Предварително искам да заявя, че героите са измислени, плод на авторско въображение, обединителен образ на дългогодишните ми наблюдения. Затова всяко съвпадение на име на нашенец, име на град в България, професия на героя или описана случка си е чиста проба съвпадение."

К.Нешева

Предлагаме ви един от разказите в сборника:

Кой иска да стане милионер?

Това е оригиналната версия на телевизионната игра "Стани богат", съществуваща от преди много години в Лондон. По едно време беше фалирала, защото често почнаха да печелят милиони. А имаше случай, когато спечелилият беше осъден да върне милиона, защото го с п е ч е л и л по мошенически път. Той четял на глас отговорите и точно, когато прочете верния- приятелят му от първите редове киха или кашля. А приятелят му вижда верния отговор от екрана на своя компютър- лаптоп.
Но не затова ф а л и р а играта. Оказало се, че добросъвестно спечелилите милиони са предимно емигранти- пришълци, получили образованието си в източноевропейските посткомунистически страни.
След няколкомесечно прекъсване играта бе възстановена, но за участниците бяха въведени ограничения. Така например преселници, завършили образованието си в България, не бяха вече допуснали за участие, което е едно голямо признание за досегашното българско образование.
Ето някои въпроси от това английско предаване, които са ме впечатлили:
"Част от коя империя е била Турция - британска, френска, османска, китайска".
"Точно колко секунди има един час време- 360, 1000, 1800, 3600".
Но не мислете, че това са начални въпроси - въпроси по за сто или хиляда лева. Това са въпросите с повишена трудност, такива, за чийто верен отговор се дават стотици хиляди.
На въпроса "Коя е столицата на България - Букурещ, София, Атина, Будапеща", участникът разсъждаваше така:
- Хм...София. То няма такъв град, а камо ли столица.
Атина е столица на Гърция. Значи остават Букурещ и Будапеща. Я дайте жокер 50 на 50.
Компютърът премахва два варианта и оставя само Букурещ и София, про което участникът маркира «Букурещ» с думите: «така си и мислех».
На високообразован участник, преподавател в университет, за 32 000 лири (около 100 хиляди български лева) бе зададен въпроса: "Църквата «Света София" в кой град е туристическа атракция - Прага, Истамбул, Виена, Кайро".
Участникът започва разсъжденията си с това, че Кайро и Истанбул са мюсюлмански градове, поради което "Света София" трябва да е или в Прага, или във Виена. Не можейки сам да реши кой от тези два града да маркира, той се обърна за помощ към публиката. Съдете сами за начетеността на английската публика, която разпредели гласовете така: Прага- 47%, Истанбул- 30% и останалите поравно.
Участникът напомни на публиката, че Истанбул е мюсюлмански град, но преди да гласува за Прага, реши да позвъни на свой приятел, вещ по туристическите атракции. И когато този негов приятел заяви, че смята Истанбул за верен отговор, университетският преподавател реши да се откаже от играта.
Интересно се разви участието на семейство при въпрос за 64 000 лири.
"Кой от следващите символи е химичен знак на никела- N, Ni, Nk, Nl".
Продължително мислене. Така е - в английските училища химия като учебен предмет не съществува. Жената първа казва:
– Сигурно е N, може да е Nl, не вярвам да е Ni или Nk.
– Мъжът обаче допускаше всички варианти и след няколко минути решиха да ползват правото на 50 процента. Оставиха им N и Ni. Жената възтържествува:
- Нали ти казах, че е N.
Но мъжът явно малко се доверяваше на нея и я убеди да се консултират по телефона. Умен и образован приятел им каза, че смята знакът да е Ni, но определи сигурността си на около 60%.
Жената отново настоя на своето с думите:
- Не чу ли, той е само 60% за Ni?
Изпокараха се пред камерата. Мъжът настоя да се откажат, при което вземат само 32 000 лири. Все пак- страхотна интуиция, че жена му греши, имаше този мъж!
Въпросите: "Коя е паричната единицана България - злота, крона, лев или лея" и "Какъв химичен елемент се означава със знака Cu – мед, желязо, сяра или сребро" също бяха за такива големи суми и изключително трудни за участващите.
Два жокера бяха използвани и при въпроса "В кой месец е Международният ден на жената". Отговорите бяха януари, март, май, юли. След 50 на 50 компютърът остави януари и март, при който участникът се обърна за помощ към публиката.
При това ниво на знания и обща култура съвсем закономерно голяма част от българите, поляците и прибалтийците развиват успешно тук самостоятелен бизнес, назначавайки за свои подчинени кореняците англичани. С това обаче не искам да омаловажа факта, че тясно специализираните в определена област англичани понякога са недостижими специалисти- в културата, в спорта, в медицината, в политиката...

Никола Филипов

Уточнение: разказът е препечан от сайта "Виена днес"

Източник: asenovgrad.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Хороскоп за 18.04.2021

Последни новини