Публикуваме репортаж на BBC, чието оригинално заглавие е "Как Русия замества украинските медии със свои".

Сергей Старушко и колегите му журналисти тъкмо са приключили сутрешната си редакционна среща в началото на март, когато навън се появяват руски военни автомобили.

След няколко минути войници нахлуват през входа на триетажната сграда, в която се помещава местната новинарска програма в окупирания украински пристанищен град Бердянск.

Около 50 служители са държани като заложници в продължение на пет часа.

Те са станали жертви на борбата за контрол над информационния поток в реалния свят.

Руските сили окупират градове, заплашват журналисти и изискват от тях да разпространяват прокремълски възгледи. Тези, които отказват, са принудени да прекратят дейността си.

Стратегията за заместване на украинските медии с прокремълски репортажи включва превземане на предавателни кули и изключване на достъпа до националните украински новинарски програми в районите, контролирани от руските сили. Вместо това се включват сигнали за проруски предавания.

Държавната служба за специални комуникации на Украйна съобщи на Би Би Си, че осем станции се използват за излъчване на "пропаганда и дезинформация" сред местното население в Южна Украйна.

В Бердянск Сергей - журналист от радиото - е принуден да излъже пред камера и да обяви, че обявява война на т.нар. "украински националисти". Руснаците заявили, че ще публикуват тази насилствено изтръгната декларация онлайн, ако той откаже да сътрудничи.

"Навсякъде имаше въоръжени хора, няколко десетки, и мисля, че пет-шест от тях бяха от ФСБ [руската служба за сигурност]. Те казаха: "Сега това е Русия и ако искаш да живееш, ще трябва да сътрудничиш", спомня си Сергей, който вече е на сигурно място извън региона.

За него и колегите му "сътрудничество" означава да се изисква разкриване на контактите на местни проукраински активисти и войници и излъчване на проруска пропаганда. Това не са били празни заплахи.

"Отведоха ме в отделна стая. Започнаха да ме бият по главата, гърдите, краката, удряха ме с колене и длани, така че синините да са по-малко", казва той, спомняйки си за случилото се.

"След това един от тях ме заплаши с пистолет: държеше го до главата и гениталиите ми. Попитаха ме дали искам да се обадя на жена си, за да й кажа "довиждане"."

На следващия ден руските телевизионни канали показват видеоклип, в който се твърди, че се вижда превземането на станцията - но сградата вече е била празна, когато те се появяват с камери. Руският репортер заявява, че армията е трябвало да поеме контрола над станцията, защото тя е разпространявала "дезинформация за ситуацията в града".

Това е последната функционираща украинска радио- и телевизионна компания в Бердянск. Друга медия също е била закрита; националното радиоразпръскване е прекъснато.

Преди инвазията жителите на региона можеха да гледат десетки национални украински канали - и няколко местни - но след това те са блокирани.

Освен ако нямат сателитна чиния, гражданите на окупираните градове вече имат достъп само до 24 руски държавни телевизионни канала и до каналите, излъчващи от самопровъзгласилите се републики в Източна Украйна.

"Това са просто фалшиви новини, дори не искам да ги гледам. Промиват мозъците на хората", казва 28-годишната Анна (не е истинското й име), която все още живее в Бердянск. Тя гледа само един музикален канал и разчита на ограничения достъп до интернет за достоверни новини.

А сега разположен в Крим канал стартира новинарски бюлетини за жителите на така наречените от Русия "освободени райони" в южната част на Украйна.

Не се споменава за война. Журналистите твърдят, че "животът в региона се е подобрил с пристигането на руските сили" и тези области "имат реални перспективи да излязат от кризата, създадена от украинските власти".

"Това е ключова част от руската стратегия. Защото информационната война винаги е част от истинската война", обяснява Наталия Виховска от Украинския институт за масова информация.

"Те започват да излъчват руска телевизия, заплашват независими журналисти. Идват с оръжие в редакциите, в домовете им и в къщите на родителите им".

Според "Репортери без граници", организация, която подкрепя свободата на медиите, същата тактика е била използвана и при нахлуването в Крим през 2014 г.

Но освен че превземат ефира, руснаците произвеждат и фалшиво съдържание - както открива Михайло Кумок, който притежава медийна компания в южния украински град Мелитопол.

След като руските сили превземат града, петима въоръжени служители почукали на вратата му. Те конфискували лаптопа и компютъра му и отвели Михайло и съпругата му в базата си - за "разговор".

Попитали го защо медията му нарича руснаците "окупатори". Михайло отговори, че как иначе да ги нарече!

"Започнаха да говорят за така наречената "денацификация", а аз им отговорих: "Аз съм евреин, аз съм рускоговорящ евреин - така че защо сте дошли тук? За мен вие не сте нищо друго освен окупатори".

Михайло казва, че не е имал намерение да сътрудничи на руснаците и да публикува тяхната пропаганда, затова е решил да закрие и вестника, и уебсайта си. Но бил шокиран, когато видял, че на местните жители се доставя фалшив вестник с марката на компанията му.

"Това беше фалшив вестник с ужасен печат, но с нашето лого. На първата страница имаше портрет на кмета, инсталиран от Русия, малък портрет на Путин и снимка, показваща как окупаторите помагат на нуждаещите се."

В една от статиите се казва, че руските власти ще намалят цените на газа, ще отпишат всички банкови дългове и временно ще отменят всички данъчни плащания.

Нереалистични обещания, които повтарят тези, направени от Русия в анексирания Крим през 2014 г.

"Тогава те също обещаха на жителите [че] ще отпишат кредитните дългове, ще върнат спестяванията им - но нищо не се случи", казва Евгений Федченко, главен редактор на StopFake, организация за проверка на факти, специализирана в борбата с руската пропаганда и фалшивите новини.

"Ето защо повечето украинци разбират, че всички тези обещания са само празни думи."

Михайло е съгласен. Той се опасява, че пропаганда като фалшивите вестници може да повлияе на по-възрастните хора, но повечето, казва той, ще погледнат какво се случи, когато руските сили нахлуха в Крим и подкрепиха сепаратистките сили в Източна Украйна през 2014 г.

"Хората тук няма да вярват сляпо на [руските] медии. На първо място, те ще се запитат: "животът ми стана по-добър или по-лош, откакто руските войски нахлуха?". И животът тук със сигурност е станал по-лош - почти за всички".