Хората по света са еднакви. Обществата им обаче са различни. На едно място всичко обявено в дадена рекламна кампания е точно и се прави в полза на клиента, а другаде се прави всичко възможно, за да се излъже същия този клиент. Работил съм в САЩ и съм виждал с очите си, как сутрин повече от двеста души чакат на опашка отварянето на „Олмарт” – а преди Коледа, за да си купят съвсем редовни качествени стоки, с празнично намаление стигащо до 50% на някои от тях.
Всички у нас знаят, какво означава промоция „по български”! Преди големи празници, цените на месото, зеленчуците, яйцата, козунака, дрехите и каквото още се сетите скачат, по случай празника. „Намаленията” обявени по витрините всъщност са фиктивни, защото дни преди това същите стоки са се продавали на изкуствено завишени цени. Какво значение има, че в такива моменти магазините по цял свят продават с реално празнично намаление? Родните търговци са измислили поговорката ”Ден година храни” и стриктно се съобразяват с нея, а не с капризите на туземеца – клиент. Те да си напълнят гушката, а клиента какво реално може да стори в ответна реакция? НИЩО, разбира се! Или може би да гледа позитивно на кражбата, както ни съветваше до скоро един известен мадридски мошеник.
И защото от политиците се научихме да говорим паразитно и с общи приказки, а не желая да бъда голословен, ще дам конкретни примери през последните два – три месеца, засягащи мен и семейството ми. Когато през зимата стартира кампанията на М-тел за възможноста абонатите да сменят телефона си с нов безплатен апарат, като се прехвърлят от БТК в М-тел и плащат месечна такса от 2. 50 лв., аз убедих майка си, че това е изгодно за нея и ще е подходящо за скромната и пенсийка. До момента тя плащаше на БТК потребителска такса от 8 лв. месечно, без да набира никого от телефона си. За целта обаче нямаше как да уредя всичко от Варна и трябваше да отида до Добрич, където живее майка ми. М-тел има офиси и в двата града, но трябва договорът да се сключи там, където е телефонът. Да отида от единия до другият град ми струва 15 лв. В БТК естествено направиха всичко възможно да ни убедят, че ще загубим от смяната на компаниите, и че просто ни зарибяват от М-тел. Изтърпях откровената им наглост, платих 5лв. такса за пренос на номер и зачаках да издадат документа. Още същият ден телефонът на майка ми бе НЕПРАВОМЕРНО изключен от БТК и тя остана без връзка с Бърза помощ, Пожарна, Полиция и света. След пет дни бележката най-после бе дадена и аз трябваше да ходя отново в Добрич, за да съставим договора с М-тел. Отидох разбира се, но се оказа, че телефонни апарати в момента няма и едва като дойдат ще сключим заветния договор. След осем дни апарати пристигнаха и аз пак се понесох към Добрич. Взехме новия телефон и го включихме, но този път от БТК не бяха освободили линията. След нови разправии с БТК се върнах във Варна и зачаках на другият ден да се решат нещата. Както се досещате, нищо не бе предприето от компанията за придвижване и решаване на въпроса. След много разговори по мобилния телефон с представители на двете компании в София, проблемът най-после се реши, но разбира се трябваше да се „разходя” още веднъж до Добрич.Така „промоцията” ми излезе малко над сто лева пътни и телефонни разходи, а майка ми стоя точно 21 дни без телефон и връзка със света.
Следващата „промоция” бе в магазина на „Хиполенд” в първия МОЛ на Варна. Решихме да купим от там детска количка, струваща над 100 лв. защото промоцията ни спестяваше сума в рамките на двайсетина лева. Оказа се обаче, че желаният цвят на количката в момента липсва. Продавачката обеща на другия ден да я доставят. Естествено, количката пристигна чак след седмица, точно един ден след изтичането на промоцията. РАЗБИРА се, намаление вече нямаше. След разговор с управителката на магазина установихме, че нямаме никакви нарушени клиентски права и измамата от тяхна страна е абсолютно законна, (както са заменките на гори срещу плажна ивица от разни политици впрочем). В случая имахме правото да се оплачем на арменския поп, ако желаем.
На 28 април влязох в офиса на „Булсатком” за поредната „промоция”. Макар техниците им да работят и в събота, и в неделя, просто чувствам как ще се окаже, че до 15 май (когато приключва промоцията), те няма да успеят да инсталират сателитната система в дома ми. Естествено на другия ден ще дотърчат, но с „нова” цена на услугата.
Питам се колко трябва да търпим и няма ли най-после да се намери институция в измислената ни държава, която да наказва нарушителите в „промоционалното” предлагане на стоки и услуги! Защо ли все ние българите сме потърпевши? И без да искам се сещам как хората в Гърция устояват своята 13 и 14 пенсия и заплата. При това заплата от 3000 евро на държавен служител! Те правят стачки всеки ден, трошат коли, магазини и заведения. И са европейци, и живеят като такива разбира се. А нас вече 20 години всички управляващи ни крадат официално, законно и без мярка. Грабежът продължава най-вече защото си траем като овце. Ние само се жалваме, плюем се един – друг по форумите в интернет, но да излезем на улицата за истински протест просто не ставаме. Защото не сме народ, а мърша!!!
Последната констатация не е моя а на човек, пролял кръвта си за България. Питам се отново защо ли го е сторил, при такива жалки наследници!
Красимир Бачков