В първите години след началото на руската военна агресия срещу Украйна се оказа, че България ще има далеч по-сериозна роля, отколкото e мислила.

Въпреки че страната ни е най-слабата точка в НАТО, бе единствената, която на практика разполагаше с неограничен достъп до боеприпаси със старите съветски калибри. Не само че българската индустрия не е преминала към новите реалности, но и армията ни, която все още разчиташе предимно на съветско въоръжение и оборудване, всяка година освобождава стотици тоновe боеприпаси с отпаднала необходимост.

Малка част от тях се продаваше, а останалите трябва да се утилизират (обработят или унищожат), което струва милиони всяка година.

Съхранението им също изисква разходи, а има и рискове, за които е достатъчно да си припомним взривовете в Челопечене, които разтресоха почти цяла София през лятото на 2008 година.

В последните четири години, въпреки разделението в българското общество, се генерира политически консенсус, че България ще помага на Украйна, като възможностите ни са основно по отношение на боеприпасите.

Така към 2026 година благодарение на Украйна България реши проблемите си с излишните боеприпаси, но липсата на планиране, административен капацитет и все по-ограничената експертиза на МО доведе до нови предизвикателства, които са на път да се задълбочат. Българската армия остана с ограничени боеприпаси и ракети както за старото съветско въоръжение, така и за новата техника, която закупува през последните няколко години за милиарди.

През миналата година България не е закупила никакви нови боеприпаси.

Задават се сериозни проблеми и с въоръжението за най-скъпите покупки - изтребителите F-16 Block 70 и бронираните машини Stryker.

Според различни оценки средствата, необходими за ракети и боеприпаси за експлоатирането на новото въоръжение, ще са до десет пъти повече от парите, за които то е придобито.

Складовете са празни

През 2022 година според специалисти по боеприпаси, с които Mediapool разговаря, армията ни е разполагала с 10 000-12 000 тона излишни боеприпаси.

Преди това е имало момент с над 100 хиляди тона излишни боеприпаси.

Според отговори на МО съгласно Закона за достъп до обществена информация към момента боеприпасите с отпаднала необходимост са едва 773 тона.

Процесът по освобождаването им е свързан най-вече с войната в Украйна, но България успява и да продаде известни количества.

Миналата година военното министерство е продало боеприпаси на обща цена 372 554 лева.

Частни фирми ги изкупуват, рациклират ги и ги продават.

През миналата година МО не е утилизирало боеприпаси, но е унищожило над 111 тона боеприпаси, елементи за тях и пиротехнически изделия на обща стойност близо 670 хиляди лв.

Oсвен че е решен проблемът с излишните боеприпаси, към момента няма натрупани и токсични химикали, което бе сериозен проблем през последните години.

Това е довело и до икономисването на сериозни средства, тъй като утилизацията излиза до 2 евро на килограм излишни боеприпаси.

Освен това се пести и от личен състав и разходи по съхранението.

„Не на последно място се намаляват и рисковете по съхранението“, коментира пред Mediapool бившият вътрешен министър и зам.-военен министър Валентин Радев, който е един от най-сериозните експерти по боеприпаси в България.

И това е малкото официална информация по ЗДОИ по отношение на боеприпасите. В последните месеци МО засекратява повечето данни, което често се наблюдава при нестабилна политическа ситуация.

Пропуснати възможности

За да се ускори помощта за Украйна и освобождаването на българската армия от излишни боеприпаси, през 2023 година бе подготвена схема за 350 млн. лева, според която МО прехвърля стари боеприпаси към ВМЗ-Сопот, за да получи новопроизведени.

Изпълнението ѝ е засекретено, но според източници от МО е имало забавяне. При всички положение обаче тя е вече към края си.

Валентин Радев коментира, че военното министерство е трябвало да подготви подобни схеми и с частните заводи, но е пропуснало тази възможност.

А нови боеприпаси?

Към момента като по-сериозен проблем за армията се очертават не излишните боеприпаси, а липсата на такива за старата съветска техника, която още е на въоръжение у нас и за новопридобитото оборудване и въоръжение през последните години.

През 2025 г. няма сключен договор за закупуване на боеприпаси.

В същото време годността на наличните изтича, а няма планове за снабдяването на новото въоръжение.

„България сменя техниката. F-16 изисква нови ракети, новите хеликоптери изискват ново въоръжение, бронираните машини Stryker, които предстои да бъдат доставени, също. Предстои да закупим и нови гаубици. Като цяло се сменят съветските с натовски калибри“, каза Радев.

Оказва се обаче, че няма достатъчно боеприпаси и за старата техника.

„Може да има в наличност, но не се знае колкото от тях са използваеми. Ракетите за МиГ-29, например, са с до три пъти удължен срок“, отбелязва Радев.

Трябва да се планира закупуването на нови боеприпаси и замяната на старите, което до този момент не е направено.

Българската специализация

България е специализирана в производството на боеприпаси, но в последните години страната ни е в етап на замяна на въоръжението и се оказва, че индустрията няма капацитет да отговори на нуждите на армията ни.

България предстои да изгради съвместен завод за боеприпаси с германския оръжеен мастодонт „Райнметал“, от чието производство ще се ползва и армията ни.

Проектът ще се движи от германската компания, която ще има 51% в него, за сметка на 49% процента за България.

Той обаче няма да заработи следващите няколко години.

Няма хора

Липсата на планове и редовни поръчки за боеприпаси може да се обясни и с недостатъчното специалисти в МО.

Според източници на Mediapool министерството има сериозен кадрови проблем, като това се потвърждава и от Валентин Радев.

„Заради липсата на капацитет и в НС, и в армията. Няма специалисти, които да управляват процесите. Как може да няма боеприпаси за новите системи, никой не залага придобиването на такива в плановете“, посочи той.

Никола Лалов