Спестяванията във втория стълб са лични, но нямаме достъп до тях. В Литва и Естония променят това
Пенсионното осигуряване по правило е дългосрочно. Ако обаче решението бъде оставено на осигурените, то ще се получи нещо много различно – много хора ще поискат да получат парите си веднага. Такава свобода на действие в задължителните фондове обикновено е ограничена до минимум.
У нас човек може да се откаже от осигуряването в универсален фонд, но само срещу прехвърляне в НОИ. Преждевременно теглене от спестяванията е възможно само при над 89,99% ТЕЛК. Известна свобода на избора има само при разсроченото плащане, и то при пенсиониране – всеки може сам да определи на какви стъпки да получи парите си, в рамките на определени граници. Фактът, че средната сума на тези плащания е много близо до разрешения максимум (522,92 лв. среден размер на едно плащане при таван от 538,5 лв. за 2025 г.) показва, че стремежът е именно към максимално бързо изтегляне на всичките пари. Ами ако тегленето стане съвсем свободно? И не просто при пенсиониране, а далеч преди това – например утре?
Реформи в тази посока предприеха две балтийски държави – първо Естония през 2021 г., а сега и Литва. Експериментите са доста дръзки и са осъществени след жестоки спорове за и против правото на всеки да избере как да подсигури старините си и технократските аргументи, че малцина няма да сгрешат с такава свобода. В Литва правото на теглене бе дадено от 1 януари и тези дни стана известно, че хората си изтеглили 40% от спестяванията си в частните фондове.
Осигуряването във втория стълб на пенсионната система на Литва беше задължително, както е при нас. Миналата година обаче парламентът направи осигуряването в частните фондове доброволно и доста по-гъвкаво. За разлика от България, в Литва държавата допринася с малка поощрителна вноска към осигуровките на служителя. У нас всяка идея да се посегне на втория стълб е през национализация. В Литва посоката е съвсем друга – достъп на самите осигурени до спестяванията им, особено в случаи на нужда или когато осигуряването стане безсмислено. Какви са промените?
По всяко време човек може да спре да внася за период от една година и повече. Еднократно може да изтегли до 25% от средствата, но не повече от личния принос и срещу 3% такса. Таксата не се начислява, ако тегленето е след достигане на пенсионна възраст. При злополука и загуба на 70 до 100% работоспособност; сериозно заболяване (по списък), което прави непосилно или излишно осигуряването; при необходимост от палиативни грижи, осигуряването може да се прекрати и цялата сума да се изтегли без наказателни такси. От 2 януари 2026 г. до 31 декември 2027 г. всеки може да се откаже от участие във втория стълб и да изтегли сумата на личните си осигуровки заедно с печалбата от инвестирането им. Вноските от държавата се прехвърлят в държавната пенсионна система (Sodra), и се прибавят към пенсионните права. Дава се възможност
човек да избира с каква осигуровка да се осигурява,
като освен стандартните 3% може да избере и по-висок размер.
За първите месеци на тази година 515 000 осигурени, представляващи 37% от участниците във втория стълб, са изтеглили всичките си спестявания в частните фондове, съобщи тези дни Литовската асоциация на инвестиционните и пенсионните фондове. Други 65 400 осигурени са закрили партидите си поради заболяване или защото наближават време за пенсиониране, или пък са изтеглили 25% от тях. Плащанията са на обща стойност от близо 2,9 млрд. евро за първата група и 255,8 млн. евро за втората. 1,3 млрд. евро от частните фондове са прехвърлени в държавната пенсионна система (от държавните вноски във втория стълб). Средната изтеглена сума е 5600 евро, от които 2700 евро са лични вноски, а 2900 евро са резултатът от инвестирането на средствата.
Напускащите системата са предимно по-млади хора – на възраст 25-35 г. Колкото по-близо до пенсия са хората, толкова по-малък е делът на отказващите се. Най-често се изтеглят хора в средата на доходната скала, а най-малко са отказващите се от високия сегмент на доходите, коментира зам.-директорът на Sodra Виолета Латвиене. „Надявахме се да е обратното, защото нискодоходните групи би следвало да имат най-голям интерес от спестяване за достойни старини“, коментира тя. Добрата новина е, че младите имат много години пред себе си да размислят, а част от тях вече подписват нови договори за връщане във втория стълб. Лошата новина е, че
немалко пари потънаха в почивки и покупки на мебели,
бижута и електроника. От пенсионната асоциация подчертават, че въпреки отлива на капитал, системата продължава да създава стойност и спестяванията на оставащите във фондовете няма да пострадат.
Литва в момента е в медения месец на своята пенсионна реформа. Естония обаче вече е била там и дори планира няколко крачки наобратно. Естония също има тристълбова система, като личната вноска за втория стълб е 2%, а от социалния данък (33% вноска за здраве и пенсия, плащана от работодателя върху брутното възнаграждение на служителя) се отделят още 4%. През 2021 г. задължителният втори стълб стана доброволен, а спестяванията бяха освободени за теглене. Бяха заложени няколко спирачки – 10-годишна забрана за връщане при прекратяване на осигуряването; 10-годишен задължителен период на осигуряване при връщане в системата; 20% данък общ доход върху изтеглените спестявания (22% от 2025 г. и 10% за хората с до пет години до пенсия). Същевременно бяха намалени таксите и бе разрешено да се правят по-големи вноски - 4 или 6%, както и участието на родени преди 1983 г. За да се стимулират хората да не харчат парите, беше създадена пенсионна инвестиционна сметка, чрез която човек може сам да инвестира средствата.
20% от осигурените във втория стълб изтеглят парите си още през първия отворен прозорец - около 150 000 души изведнъж получават 1,3 млрд. евро. Към края на 2025 г. делът на отказалите се е 37%, или 250 000 естонци. Това са преобладаващо хора с ниско образование и ниски доходи. Общо
за първите 4 г. са изтеглени 2,3 млрд. евро
Средната изтеглена сума е 8000 евро, около 7-8 средни нетни заплати. 50% от изтеглените пари година по-късно бездействат в депозитни сметки. Около 30% са изхарчени за покриване на дългове и кредитни карти, което значително намалява задлъжнялостта на домакинствата. Около 15% са похарчени за стоки и услуги. Младите – на възраст 18-35 г., използват огромната част от парите именно за шопинг и забавления, като 9% от изтеглените от тях средства са прахосани за хазарт. Едва 1-2% се възползват от инвестиционната сметка.
Ефектът върху икономиката е силен, но краткотраен – БВП се увеличава с 4,5%, инфлацията скача с 1-2% поради потребителския бум, допълнителните данъци пълнят хазната. Разкрепостяването на втория стълб обаче не създава нация от инвестиционни факири, а две много неравностойни групи бъдещи пенсионери. Едните са хората без алтернативни доходи след пенсиониране и с една единствена пенсия – държавната, която замества едва 30% от трудовия доход. За тези хора държавата ще трябва да започне да налива социална подкрепа. Другите са тези, които остават във втория стълб и печелят от по-благоприятните условия в него. 100 000 души например се възползват от възможността да увеличат вноската си на 4 или на 6%.
„Изтеглянето на пенсионни спестявания преди възраст за пенсия трябва да е само крайно изключение. За съжаление, в момента това въобще не е така. Със сигурност не бива да го превръщаме в нормално поведение, но в живота има случаи, когато парите са въпрос на живот и смърт. Затова възможността да се тегли само част от сумата цели именно човек да продължи да спестява“, коментира наскоро шефът на инвестиционната политика на Swedbank Аге Петер.
През 2024 г. вторият стълб успя да върне активите си до нивата отпреди реформата, а наскоро бе обявено, че е преминал историческите 7 млрд. евро. Тази година Естония обмисля реформа на реформата. На първо място, финансовото министерство смята да съкрати наполовина 10-годишния срок, в който човек не може да се върне във втория стълб. От 2028 г. ще се разрешат и частични тегления на суми (сега може само цялата партида).
У нас вторият стълб също е в началото на една от най-големите реформи от създаването си – възможността за пръв път човек да избира как да инвестира спестяванията си, която потенциално може да удвои плащанията от универсалните фондове. Паралелно с това започва и плавно намаление на таксите и удръжките. Нито сега, нито преди обаче в България публично са дискутирани възможности за създаването на по-гъвкава система с повече свобода – например достъп до спестяванията в случай на тежко заболяване или друго критично събитие (без това да минава задължително през деветте кръга на ада ТЕЛК), право на изтегляне на неактивните партиди с по няколко вноски, право на осигуряване с по-висока вноска. Вместо това, заявките на спечелилите изборите отново подминават по-фините настройки и обещават връщане в изходна позиция, което за всички участници в системата обещава само щети.
ДИЛЯНА ДИМИТРОВА
