Комарите могат да се научат да харесват миризмата на един от най-използваните репеленти в света DEET, ако многократно я свържат с успешно хранене. Това показва ново изследване на учени от Virginia Tech, публикувано в сп. Journal of Experimental Biology. Откритието разкрива неочаквани способности за учене при комарите и може да помогне за по-доброто разбиране на начина, по който тези насекоми се адаптират към мерките за защита срещу тях.
DEET се смята за златен стандарт сред средствата срещу комари от десетилетия. Веществото се използва в спрейове, лосиони и други репеленти и се препоръчва от здравните власти в много държави. Смята се, че то затруднява комарите да откриват хората и прави потенциалните гостоприемници по-малко привлекателни за тях. Новите резултати обаче показват, че поне някои видове комари не реагират единствено инстинктивно на DEET, а могат да променят поведението си въз основа на предишен опит.
Изследването е проведено с вида Aedes aegypti, известен като основен преносител на жълта треска, денга, зика и чикунгуня. Макар тези заболявания да не са характерни за България, у нас се срещат над 50 вида комари, а през последните години здравните власти следят с повишено внимание разпространението на инвазивни видове, включително азиатския тигров комар, който също може да пренася различни вирусни инфекции.
За експериментите учените използват класически модел на обучение, известен от работата на руския физиолог Иван Павлов. Комарите били поставяни зад мрежа, а в близост до тях се намирал топъл източник на кръв. В момента, в който насекомите започвали да се хранят, изследователите ги излагали на миризмата на DEET. След четири повторения на процедурата повече от 60% от обучените комари правели опит да се хранят само при наличие на миризмата на репелента, дори без достъп до кръв.
Следващите експерименти показват още по-интересен резултат. На комарите бил предоставен избор между две човешки ръце – едната без репелент, а другата обработена със стандартна концентрация на DEET. Необучените насекоми избягвали третираната кожа, както се очаква. Обучените комари обаче проявявали предпочитание към нея. Изследователите установяват също, че подобна асоциация може да бъде създадена не само чрез кръв, но и чрез захарен разтвор като награда.
Според авторите това не означава, че хората трябва да спрат да използват продукти с DEET. Напротив, веществото остава сред най-ефективните средства за предпазване от ухапвания и заболявания, пренасяни от комари. Резултатите обаче подсказват, че начинът на използване на репелентите може да има значение за тяхната ефективност.
Когато концентрацията на DEET постепенно спадне, например след продължително носене на обработено облекло или след изтичане на времето за действие на продукта, част от комарите успяват да се хранят въпреки наличието му. В подобни случаи те биха могли да свържат миризмата на репелента с успешното получаване на храна. Това означава, че редовното подновяване на защитата според указанията на производителя може да е по-важно, отколкото се е смятало досега.
Новото проучване се вписва в нарастващия брой данни, че комарите притежават значително по-сложни способности за възприятие и запаметяване, отколкото се предполагаше преди. Предишни изследвания показват, че те могат да помнят хора, които се опитват да ги прогонят, да комбинират миризми и визуални сигнали при търсене на гостоприемник и да променят поведението си според натрупания опит. Разбирането на тези механизми може да помогне за създаването на по-ефективни средства за контрол върху комарите и за ограничаване на риска от заболявания, които всяка година засягат милиони хора по света.
Референции:
Lazzari, Claudio R., David De Luca, Ayelén Nally, Charly Dufour, and Clément Vinauger. „Associative Learning Switches DEET Valence from Aversive to Appetitive in Aedes Aegypti.” Journal of Experimental Biology 229, no. 10 (2026): jeb251935. https://doi.org/10.1242/jeb.251935.
