23 °C

От работничка, ден на колежката и "Честит празник, жени!"

За да се заслужи този специален ден, жените въобще не са се изживявали като крехки създания.
Тъкмо обратното. Международният ден на жената е възникнал именно сред бурната индустриализация
през 20век. Денят на първите протести против лошите условия на труд, се изявява в масова проява на жени работнички. На 8ми Март 1857 в Ню Йорк, жените спечелват правото за по-кратък работен ден и по-високи заплати.
По-късно движения допринасят и за правото да гласуват.

В България осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване. Като общобългарски празник осми март започва да се празнува след 9 септември 1944г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения. Даже празника получава неофициалното наименование „ден на колежката“.
В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.
Напоследък нямате ли усещането, че празниците озаряват главно магазините, но по-малко душите ни?
8ми Март не бива да е само висок оборот на цветарските магазини, а заслужена от нас добра оценка.



За да не звучи тази информация като остаряла приказка, надникнете в интересната кратка биография на една съвременна
принцеса. Жените променят света, и то не само във минало време.
Вдъхновете се:
 Принцеса Лаурентин Ван Оранйе се занимава активно с кампании, насърчаващи четенето сред децата. Тревожи я фактът, че дори днес, в началото на 21 век, в Европа все още има милиони хора, които не могат да четат и пишат. Тя е убедена, че четенето рефлектира върху нашата вътрешна увереност, че можем да направим нещо със свои собствени сили.
Тя се вълнува и от въпросите за устойчивото развитие на околната среда. Сътрудник е към Европейската фондация по климата, старши съветник към Световния фонд по дивата природа WWF, основател на фондацията „Четмо и писмо“ и фондацията „Книга с липсваща глава“ (Missing Chapter Foundation).
„Важно е да запомним, че каквото правим днес – така ще изглежда светът утре. Този избор зависи само от нас. Понякога сериозните въпроси ни плашат и си мислим, че не можем да направим нищо, но всъщност можем. Но както Алберт Айнщайн е казал „Не можем да решим проблема, ако не мислим по начина, по който е създаден.“ Тъй че, за да намерим нови решения, имаме нужда от нови разсъждавания. Трябва да мечтаем, да вършим нещата, да споделяме, да очертаем мястото, където искаме да стигнем, да вършим онова, което трябва да свършим и когато нямаме отговорите, да ги търсим съвместно."
Писателката предлага да вземем пример от децата и така ще започнем да мислим по-отворено и да намерим по-различни решения. Точно това прави Мистър Фини – героят от нейната книга. Той не е дете, но мисли като дете, задава си въпроси и търси отговорите им. Задаването на въпроси, предполага добро слушане. Това е и посланието на книжката: деца и възрастни да седнат заедно, да четат, да си задават въпроси и заедно да търсят отговорите.
Алберт Айнщайн е казал „Логиката може да те отведе от точка А до точка Б, а въображението – навсякъде“. Разбира се, книгите подхранват въображението ни. Въображението води до въпроси, а без правилните въпроси няма как да получим правилните отговори."


Източник: asenovgrad.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини