В съда. Съдията:
- Подсъдими, вие сте убили вашият пощальон с водопроводен ключ…
Вик от залата:
- Мамка му! Гаден педал!
Съдията:
- Тихо! След това сте убили продавача на вестници с лопата…
Вик от зал...

Рано сутринта съдията влиза в сградата на съда и вижда там самотен мъж.
- Вие какво правите тука?
- Ами свидетел съм.
- По кое дело?
- Ами не знам още, ама все ще се намери нещо.

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, сър. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

Надзирател пита затворник:
- Леглото удобно ли ти е?
- Да!
- Добре, сега ще го сменим.

В съда. Съдията разпитва свидетел.
- Какво направихте, когато видяхте как тази жена удря с ютия мъжа си по главата?
- Звъннах на своята годеница и й казах, че съм размислил за сватбата.

Двама приятели играят табла. По едно време единият се ядосва и удря с таблата по главата другаря си. За нещастие той умира. В съдът съдията го пита:
- Защо уби приятеля си?
- Ами играем си ние на табл...

В съда:
- И така, когато се стигна до сбиването, ищецът държеше в ръце парче дъска, дълго метър и двадесет и пет. А вие какво държахте в ръце?
- Жена му.

Извадка от автобиография:
- Аз съм много примерен човек - изпълнявам си съвестно задълженията, никога не противореча на шефа, спазвам си работното време, не пия, не пуша, не обиждам, верен съм на жена...

Из съдебните книжа:
\"И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание.\"

В затвора:
- Васко, честита нова година!
- Каква нова година бе, виж че е лято!
- Сега бях на разпит, казаха че ще ти лепнат още една година за кражба.

- Нима не се досещате, че обвиняемият нарочно ви е накарал да отидете в безлюдния парк?
- Досещах се, но не очаквах, че ще грабне чантата ми и ще побегне…

Някаква дама отишла в оръжейния магазин да си купува пистолет.
- За защита ли, госпожо? - попитал я продавачът.
- Не, за защитата ще си наема адвокат.

- Извинете, може ли да получа свиждане със затворника Иванов?
- Не можете, присъдата му изтече и е на свобода. Елате пак след месец-два.

- Какви бяха мотивите ви, за да извършите престъплението? - пита съдията.
- Господине, за обясненията съм си наел адвокат. Аз съм по работата.

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!