В съда:
- Свидетелят, знаете ли какво ви очаква при даване на лъжливи показания?
- Да, обещаха ми лека кола.

- Позволявам си да Ви напомня, г-н Съдия, че през лятото спасих съпругата Ви от удавяне - казва подсъдимият.
- А оттогава други престъпления извършили ли сте?

Две мутри с голяма мъка разбили касата на едно чейнджбюро.
Прибрали пачките с банкноти и ги занесли в скривалището си.
- Хайде да ги преброим - предложил единият.
- Защо ти трябва! - отговорил уморено...

Затворник се оплаква на надзирателя:
- Храната ви е направо отвратителна! Днес в супата си намерих патрони, а в салатата - пистолет!

- Господин съдия, твърдя че съм абсолютно невинна! - казва обвиняемата.
- Но в показанията на свидетелите е записано: "Обирът е извършен от красива, интелигентна, очарователна…"
- О, в такъв случай то...

Съдия към обвиняемия:
- Вие твърдите, че сте ударили този господин с халба по главата в невменяемо състояние?
- Точно така, господин съдия.
- А как ще докажете това?
- Ами халбата беше пълна!

- Подсъдими, имате ли да кажете още нещо като смекчаващи вината обстоятелства?
- Имам. Моля да бъде взета предвид младостта на моя адвокат.

- Мария, ти се обличаш прекрасно! Колко получава мъжът ти?
- Последният път получи две години и шест месеца…

- Да-а-а, каква щедра природа имаме… Разхождам се вчера из парка, и гледам на тревичката - златно синджирче! Измъкнах мадамата от него и си го взех за спомен.

Адвокат в съдебната зала:
-Все пак да не забравяме,че това е само една проста кражба…
-Проста ли? - прекъсва го подсъдимия. Я се опитай и ти да откраднеш нещо!

Надзирателят пита затворника:
- Искаш ли да предадем нещо на приятелите и роднините ти?
- Няма смисъл, те всички са тук…

Ревнива съпруга към мъжа си - крадец:
- Къде си бил предишната нощ? Във вестника не пише нищо за извършени кражби!

- Тридесет години затвор? - извиква осъденият. - Но, господин съдия, аз съм на шейсет и осем години!
- Съдът не иска от вас невъзможни неща. Изкарайте, колкото можете!

- Защо решихте да ограбите точно този магазин? - пита съдията.
- Защото е близо до дома ми, а аз не исках да оставям дълго празен апартамента си. Сами знаете в какви времена живеем…

Покрай затвора минава готина мадама. От една от решетките един затворник се провиква:
- Извинете, госпожице! Свободна ли сте на осемнайсти февруари две хиляди и седемнайста година вечерта?