България се разделя на 4 или на 6 зони. В центъра на всяка от тях е база за спешна медицинска помощ с хеликоптери.
Целта е до всяка точка в държавата да се стига най-много за 30 минути.
С обратния курс - 60 минути. Така се покрива т. нар. златен час- времето, което се смята за критично за оцеляване на болен или пострадал.
Това предвижда разработка на министерството на транспорта за спешната помощ по въздух, като абревиатурата на тази услуга е ХЕМС. Във всеки от тези кръгове, които са с радиус 120 км и се прелитат за 30 минути, има два по-малки. Първият е с радиус 80 км, които се изминат за 20 минути, средният е 100 км и се покрива за 25 минути.
В едната схема базите са в София, Велико Търново, Банско и Бургас, а във втория вариант - в София, Велико Търново, Бургас и Пловдив.
В тях ще има денонощно дежурство на хеликоптери с оборудване и медицински екипи. Както и комуникации със спешните центрове и с болниците.
Разигравани са различни варианти, като част от базите може да са мобилни и през лятото например да са с център край морето, а през зимата - към зимните курорти. Но всички трябва да бъдат хармонизирани със съществуващата инфраструктура и със системата за спешна медицинска помощ на здравното министерство, казват специалисти. Те изчисляват, че изграждането на базите би стувало към 9 млн. лв.
По-важният въпрос е как да се покриват разходите за въздушните линейки, които ще работят всеки ден.
Цялостната организация на ХЕМС е по проект на българското и швейцарското правителство по програма за сътрудничество, казва зам.-министърът на транспорта Антон Гинев. След като бъдат изготвени анализите на ситуацията в момента, проектът трябва да разпише стъпките за въвеждане на тази система в България.
Първият етап е предварително проучване на практиките в Швейцария и Европа. Ние имаме информация как е в Словакия, как е в Швейцария, но за България ни трябва система, която да предостави на гражданите лесна и достъпна услуга.
Има ли възможност всеки гражданин да плати примерно за един полет от Пловдив до София, пита по-скоро риторично Гинев.
Единият начин да се осигури финансиране на тази система е да се включи стойността на спешната помощ с хеликоптер в здравната осигуровка, както било в Словакия. Вторият е да се сключва специална застраховка. В Германия например това е тип “Гражданска отговорност”. В Швейцария пък е въведена такса за всеки гражданин от 50 франка.
Експертите ще избират кой е подходящият модел за България и дали ще се наложи вдигане на здравната вноска заради допълнителната услуга. Трябвало да има яснота и какво се случва с неосигурените лица.
Ще направим оптимален вариант, който да отговори как да се финансира тази дейност, казва Гинев. Той се надява в рамките на година да се намери решение. Ще се определят и мерките, необходими за интегриране на ХЕМС с националната система за спешни повиквания, тъй като трябва да се изгради връзка с телефон 112.
Така всеки хеликоптер ще има връзка със спешните центрове и болниците. В момента има частна авиокомпания, която извършва услугата, вертолетът е оборудван, но нямаме площадки и устойчива система за финансиране на тази дейност, казва зам.-министърът.
Поради липсата на национална база се стигало в момента дотам да се лети с органи за трансплантация от София до Варна с военния самолет “Спартан”, което излизало скъпо.
Според авиоексперти обаче не е толкова трудно създаването на площадки за хеликоптери в страната. Освен това в България има над 3000 летища и летищни площадки. Не ставало въпрос за изграждане на цяло летище. Било необходимо площ около декар и половина, на която да няма далекопроводи. За кацане на хеликоптерите можели да се използват дори стадионите. Машините можели да се приземят при нужда и дори в по-голям двор.
