Понякога историята просто не се случва. Буквално. Така става и през пролетта на 1916 година, когато България изведнъж губи 13 дни от календара си.
На 31 март 1916 г. българите си лягат в четвъртък и се събуждат в петък. Но датата не е 1 април, а 14 април. Страната преминава от юлианския към григорианския календар. Решение, което поставя край на разминаването с повечето европейски държави и въвежда ново летоброене в разгара на Първата световна война.
До тази дата България живее по стария юлиански календар — система, въведена още от Юлий Цезар през 45 г. пр. Хр. Тя работи добре векове наред, но има малък проблем - изостава. С всяка изминала година се натрупва разлика спрямо реалното астрономическо време. До началото на XX век тази разлика вече е цели 13 дни.
Снимка: iStock by Getty Images
По-точният Григориански календар, въведен от папа Григорий XIII през 1582 г., поправя нещата в две посоки. Първо, той малко „забавя времето“, лишавайки някои високосни години от техния 29 февруари. Това засяга само години с две нули накрая. При тях правото на допълнителен ден остава само за една от 4.
И второ - наваксване на натрупаното закъснение на календара. Римляните, които са си легнали на 4 октомври 1582 г., са се събудили на 15 октомври.
Папа ГригорийСнимка: Getty Images
Около три века и половина по-късно, когато голяма част от Европа отдавна е преминала към календара на папа Григорий, България все още е „назад във времето“. Това създава неудобства не само в ежедневието, но и в дипломацията, търговията и военните действия.
Към онзи момент страната ни е била вече близо половин година в Първата световна война. България воюва рамо до рамо с Германия и Австро-Унгария, които отдавна използват Григорианския календар. Затова и всички съвместни военни операции, доставки на оръжие, влакови разписания и дипломатически телеграми е трябвало да се изчисляват в две дати - по нов и по стар стил. Сигурна предпоставка за логистичен кошмар и фатални грешки на фронта.
По величието на саможертвата и трагизма на резултатите си, участието ни в Първата световна война няма аналог в нашата нова историяСнимка: „Изгубената България"
Командващият съюзническите войски фелдмаршал Аугуст фон Макензен вече е имал достатъчно впечатления, за да обобщи:
„Българите се бият добре, но както изглежда техните оперативни постижения не са на равнището на тактическите... Относно вземането на решения ние се стремим да оказваме въздействие посредством безжичния телеграф...".
На 5 януари 1916 г. министър-председателят Васил Радославов разговаря с Кайзер Вилхелм II в Ниш, а малко след това българският премиер и цар Фердинанд посещават Берлин и Виена.
Кайзер Вилхелм и Васил РадославовСнимка: „Изгубената България"
Така българското правителство предприема крачка към синхронизация със съюзниците си и Европа. И 13 дни просто изчезват.
След оживени тридневни дебати в 17-ото Народно събрание законът „За въвеждане Григориянския календар“ е приет на 14 март 1916 г., понеделник, и обнародван на 21 март. Промяната е описана в неговия член 1:
„От първий априлъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, времеброението въ Царство България става по новия стилъ - Григориянския календаръ.
Денътъ тридесетъ и първий мартъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, остава последенъ денъ, броенъ по стария календаръ, и на следващия след него денъ веднага влиза в сила новиятъ съ дата четиринадесетий априлъ хилядо деветстотин и шестнадесета година, като начало на новото времеброение въ Царството."
Указът за въвеждане на Григорианския календар в България Снимка: Dir.bg
В мотивите си към законопроекта кабинетът на Васил Радославов пише: „Преминаването от стария календар в новия ще причини една загуба от 13 дни, които ще трябва да се вземат от годината..."
Народните представители пък виждат шанс за икономии: „Вместо да плаща държавата разноски за 365 дена, тази година тя ще приключи бюджетното упражнение в 365 дена без 13“.
Правителството на Васил Радославов Снимка: Архив
Най-големият противник на промяната обаче била Българската православна църква. Тя е смятала Григорианския календар за „папистки“ и отказала да го приеме. Затова притиснатата от военните си нужди държава налага смяната в гражданския живот.
Православната църква продължава да следва Юлианския календар още 52 години. Едва през 1968 г. тя преминава към Григорианския или, както се нарича, поправен Юлиански календар със специално „Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква“.
Църквата „Света Неделя“ през 1917 г.Снимка: „Изгубената България"
Решението от 1916 г. е част от по-широкия процес на модернизация на България в началото на XX век - процес, в който дори календарът се оказва от значение.
Никой не се ражда и никой не умира. 13 дни изчезват. Неусетно, без следа в календара, но с ясно място в историята.
Защото понякога, за да вървиш напред, трябва просто да скочиш.
